Ах, измамница Лисана,
я намерих изтокана,
насред пътя се простряла,
сякаш взела, че умряла.
Дядо вкара я във двора,
и залости пак обора,
ала курника забрави,
ех че пакост ни направи.
През нощес я виж Лисана,
я оставих без охрана,
бързо тя се съживила,
в курника се натъкмила.
Яла, яла тя яйца,
яла чак до заранта,
и решила да избяга,
че така й най-приляга.
Ала взе, че се заклещи,
и очите взе да блещи,
толкова яйца изяла,
дупката й отесняла.
© Ивета All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Лисана преструвана