(кутийка)
Затръшнах вратата и врътнах ключето.
Не исках отново разбити мечти...
Почистих основно, но там, в чекмеджето
забравено къстче от тебе лежи.
В кутийка от мънички пъстри мъниста
бях скрила усмивка от твойто лице...
... толкова искрена, толкова чиста
и лесно пленяваща всяко сърце...
... и поглед изпълнен с копнежи и чувства,
които ме топлеха нежно в нощта...
... целувка от теб, от която ми буйства
и от жажда за обич изгаря кръвта.
Залостих вратата, но как ли забравих,
че входът в сърцето ми не е врата,
а малка кутийка, в която оставих
най-нежните чувства от твойта душа.
От страх, че ще бъда пак наранена
частици крадях си от теб всеки ден.
По-добре крадла, но после спасена
от болки и рани останали в мен!
© Паула Петрова All rights reserved.
