Стара кутия за обувки,
пълна със скъпи спомени,
просто пълна с отживели преструвки,
моменти хубави, но вече забравени!
В нея своя живот събирам,
стари снимки с избледнели образи,
позабравени приятели отново откривам
и хвърчащи листи с безмислени изрази!
И два, три детски стиха,
предизвикващи в мене завист тиха
и малко бурканче, пълно с хлапашки сълзи,
подправени с няколко невинни бели лъжи!
© Зори All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
