Опушена и мрачна - ограбена душа,
кръчмата квартална спасител е в нощта.
Препълнена и шумна с бохемската тълпа,
несретници в живота тук пият по една.
Една голяма водка на екс ми спря дъха,
а празната чаша полека зашептя:
"Не бива да тъгуваш и тъжна не бъди,
в преданията римски заслушай се дори...
Те в походи и скърби, в забави и войни,
виното пенливо са пили до зори...
Че щастието често - любов, късмет, пари,
накрая се намира, на дъното стои." ...