Nov 11, 2009, 9:37 AM

Квартална кръчма

  Poetry
793 0 8

Опушена и мрачна - ограбена душа,

кръчмата квартална спасител е в нощта.

Препълнена и шумна с бохемската тълпа,

несретници в живота тук пият по една.

 

Една голяма водка на екс ми спря дъха,

а празната чаша полека зашептя:

"Не бива да тъгуваш и тъжна не бъди,

в преданията римски заслушай се дори...

Те в походи и скърби, в забави и войни,

виното пенливо са пили до зори...

Че щастието често - любов, късмет, пари,

накрая се намира, на дъното стои."

 

Но времето дъждовно, с плачещи листа

пробуди чувства стари - самотност в бездна.

Поръчах нова водка. До капка я изпих.

И пих за два живота, но радост не открих !

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

  • Четох някъде, че алкохола е единственото нещо, което може да превърне душевната болка във физическо-главоболна.
  • много благодаря на всички за тъжните и смешни отзиви...Много се забавлявам като ги чета...Е, Райчо, споко, аз съм железна македонка и дори и разочарованията едва ли ще ме тласнат към порока...
  • "Че щастието често - любов, късмет, пари,
    накрая се намира, на дъното стои."
    Там е!
  • Много тъжен стих!Звучи отчаяно...
    Прегръщам те!
  • Пиенето не спасява.
    Проверено е)))
    Бъди!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...