Квартално тих и неизвестен
В стремежа си да бъде някой друг, Жалкото канарче е готово
в стремежа си да е известен, да повтаря чужд мотив харесан.
той думите кове със чужди чук, Дай на тоя свят лирично слово,
и пее даже чужда песен. като жаба пей, но своя песен.
Какво че няма облик свой и стил, С. Есенин
към слава словото го мами.
На Антрактида някога е бил.
В Тибет си е говорил с лàми.
Той пее, да, повтаря се в мотив,
като канарче в златна клетка.
Но често писаното с чужд молив
е с вкус противен на подметка.
Пък аз си крякам в жабешкия гьол.
Изписвам цялото си име.
Теле не търся под огромен вол,
не търся волското му виме.
Към славата не крача замечтан.
И пея скучната си песен.
Оставам по бохемски неразбран,
квартално тих и неизвестен.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
