Къде...?
Нощ след нощ,
ден след ден,
плувам още...
реката ме влече,
тихо плиска в мен,
но къде сте брегове,
къде...?
© Валентин Василев All rights reserved.
Nov 26, 2018, 8:49 AM
Comments
Comments
-
Привет, Марги! Не ме срещаш, защото течението ме отнася встрани от този поетичен океан - лодката ми вече е стара и скърца! Благодаря ти, че се обади! -
Привет, Валяк! Колко отдавна не съм те срещала! Няма брегове, защото плуваш в океан!
Editor's choice
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
