Къде да се скрия...
Къде да се скрия като съм толкова прозрачна,
сякаш като светлина в тунел блещукам.
До сега бях просто една от света, невзрачна,
а усещам, че по вратата на Ада чукам...
Къде да се притая като вратата се затвори,
а изхода отдавна е затрупан от спомени отминали.
Съмнявам се, че със студа на нощта ще се преборя,
а чувствата ми към теб са отдавна загинали...
Къде да се скрия, като ти предвиждаш всяка моя дума,
всеки жест и всеки стон?
Видима съм където и да ида за нашата Луна,
а намирам причини да си отида милион...
Къде да се скрия, като ме познаваш по-добре от самата мен,
как елексира на щастието си сама аз да изпия?
Знам, рано или късно идва този ден (на раздяла)...
Но как сама от себе си отново да се скрия...
сякаш като светлина в тунел блещукам.
До сега бях просто една от света, невзрачна,
а усещам, че по вратата на Ада чукам...
Къде да се притая като вратата се затвори,
а изхода отдавна е затрупан от спомени отминали.
Съмнявам се, че със студа на нощта ще се преборя,
а чувствата ми към теб са отдавна загинали...
Къде да се скрия, като ти предвиждаш всяка моя дума,
всеки жест и всеки стон?
Видима съм където и да ида за нашата Луна,
а намирам причини да си отида милион...
Къде да се скрия, като ме познаваш по-добре от самата мен,
как елексира на щастието си сама аз да изпия?
Знам, рано или късно идва този ден (на раздяла)...
Но как сама от себе си отново да се скрия...
© Александра Матеева All rights reserved.
