Sep 24, 2008, 7:36 AM

Къде е мястото за мен

  Poetry » Other
630 0 7
Ти знаеш ли какво е да препускаш
като жребец в пустиня от тъга,
с напукана душа да вкусваш
единствено на болката жлъчта?
Ти знаеш ли какво е да разлистваш
деня след нощ, нощта след ден
и нийде там да се не вписваш?!
“Къде е мястото за мен?”-
да питаш себе си и този
огромен свят така любим
за някой друг, пред теб положил
живот и дух несъвместим.
- Съдба не пожелавай като тази,
че води тя в подводните талази!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...