Къде е Раят
Устата ми е жадна – за целувки…
Ушите ми – за нежни, мили думи…
До гуша ми дойде и от преструвки,
и приказки за цифри, за суми!
Ръцете, уморени, се преплитат,
желаещи поне за миг покой…
a мислите-амурчета отлитат,
изчезват след поредния завой…
И все пак тихомълком се надяваме
и вярваме: В живота има Рай!
Къде ли е? - въпроса си задаваме.
Навярно е във неговия край!
© Надежда Борисова All rights reserved.
копнежи...и разочарование, за жалост.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
