Къде е Раят
Устата ми е жадна – за целувки…
Ушите ми – за нежни, мили думи…
До гуша ми дойде и от преструвки,
и приказки за цифри, за суми!
Ръцете, уморени, се преплитат,
желаещи поне за миг покой…
a мислите-амурчета отлитат,
изчезват след поредния завой…
И все пак тихомълком се надяваме
и вярваме: В живота има Рай!
Къде ли е? - въпроса си задаваме.
Навярно е във неговия край!
© Надежда Борисова All rights reserved.
копнежи...и разочарование, за жалост.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
