Къде е Раят
Устата ми е жадна – за целувки…
Ушите ми – за нежни, мили думи…
До гуша ми дойде и от преструвки,
и приказки за цифри, за суми!
Ръцете, уморени, се преплитат,
желаещи поне за миг покой…
a мислите-амурчета отлитат,
изчезват след поредния завой…
И все пак тихомълком се надяваме
и вярваме: В живота има Рай!
Къде ли е? - въпроса си задаваме.
Навярно е във неговия край!
© Надежда Борисова All rights reserved.
копнежи...и разочарование, за жалост.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
