Къде, любов, закъсня?
Къде, любов, закъсня?
Аз чаках те и изстрадвах всяка сълза,
всеки дъх умираше, търсейки те,
сърцето жадуваше, въпреки всяка тъга.
Къде, любов, закъсня?
Дали се изгуби сред хорската суета,
или може би в празните лица
на хилядите изтерзани от лъжи лица.
Къде, любов, закъсня?
Може би поспря да погледаш залеза,
или Луната заплени очите ти,
или мъглата - гъстата, обви сърцето ти.
Къде, любов, закъсня?
Годините текат неумолимо в сивотата на деня
и пак те копнея, любов - усмихни ми се поне в съня,
откъсни отгледаните от моите сълзи цветя.
Къде, любов, закъсня?
... Ела, изпий поне последната сълза -
да живее в тебе...
даже и мен да ме няма на света...
© Даниела All rights reserved.
