Приятелю, здравей, здравей!
Къде отиде чак при Галилей?
Открила съм свободния си дух,
не ми е нужен подтик чужд.
Аз в много клади съм горяла
и за това съм толкова бяла.
Ти имаш още да гориш,
докато в себе си решиш,
че твоя Галилей е жив.
И там под маската усмихната
на истеричност, неподтисната
ще видиш своята свобода.
Не се отказвай от това!
© Маргаритка Харизанова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
