Кьде са на Господ очите?
Кой спря пред бедняка и ритна гнусливо
вонливите дрипи, сакатия крак?
Човекът изстена. А искаше само
да легне на сухо... и мъничко хляб.
Работил бе много и много бе патил -
проклетите банки му взеха дома;
жена и деца бе до гроба изпратил
и просяк бе станал - дори без война.
Коравия залък си квасеше само
със тъмни, горещи пиянски сълзи.
И сядаше сутрин да проси пред храма,
подложил ръката, но без да пълзи.
Поспрете се, дайте му днес милостиня,
че просякът всъщност е божи човек -
за вас той засява небесната нива,
но Господ е стар... и не вижда добре!
© Кети Рашева All rights reserved.
