Мъкна живота в коралова нѝша.
Меко пових го в тънка хартия…
Плаче. Изтрих го. Зърнах авлия*.
Слънцето грее. И пее, и диша.
Устните светят, а тялото крета.
Пада мечтата ти в тъмна харап**.
Зло атакува – и мъка избрах –
защо не четеш етикетите? –
те са сентенция зряла, велика,
има магична нотка у тях –
ври утопично нашият свят,
къде се намират различните?
* - двор
** - пустош
© Димитър Драганов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
