Oct 21, 2008, 2:10 PM

"Къде си"

  Poetry
1.2K 0 20
"Къде си"

Където и да си сега, аз зная
че пълен е с копнежи твоя ден
и искам да те стигна, но безкраят
дели съдбата ми, животът ми е раздвоен.
Парчетата да събера мечтая
на разпилените си дни
и както в детството се случва
със смях понякога и със сълзи
да се отмие всичко тъжно
и всеки всичко да прости.
Ръцете вплели в мръсни длани
богати, ала не и със пари,
да ходим боси под звездите
и времето да пълним със мечти
със този жаден, тъй наивен поглед,
когато обещавахме луната
на този, който победи,
макар да беше без значение играта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...