Къде си ти сега?
Къде си, когато имам нужда от подкрепата ти?
Къде си? Защо се чувствам толкова самотна?
Защо се стигна до тук -
бяхме неразделни, а сега -
толкова далеч един от друг.
Искам те...
Искам да си винаги до мен -
пак да ми се усмихваш,
пак да ме целуваш и прегръщаш.
Виждам... и на теб не ти е леко.
Поглеждаш ме тъжно, толкова нещастно...
Животът ми е празнота,
без теб животът няма смисъл.
Подавам ръка,
но не мога да хвана твоята.
Стош пред мен,
ала не мога да те прегърна.
Навсякъде те нося със себе си -
ти си в моето сърце.
© Емануела Стоянова All rights reserved.
все едно - не е поезия