КЪДЕ СИ ТИ, ПРЕКРАСНО МОЕ ДЕТСТВО?

... защо не съм момченце босоного – да слизам на напечения плаж,

да срещам птиците от Чад и Того, за пенсийка с това натрупах стаж,

завързал с връвка летните бермуди, с хавлийката в продънения сак,

къде изчезнах? – мама да се чуди, доде тропосвам варненския бряг,

да хващам пак със кепчето скариди под някой водораслен тетрапод,

и нощем да сънувам Атлантиди! – изплували от минал мой живот,

по цял ден да замятам чепарета – в ачика! – връз пасажите сафрид,

и – Тигърът на седемте морета, с печалната си старост да съм квит.

За всеки миг платих. Не искам ресто. Невъзвратимото е шепа прах.

Къде си ти, прекрасно мое детство! Живях ли те, или не те живях?