Къде сме?
Как живеем само
и си мислим, че сме
господари на Великия
живот.
Обсъждаме и клеветим
чуждите грешки,
забравяйки да видим
собствените си.
Задушени сме от
страх и суета,
лицемерие и лъжа.
В безсъние живеем,
в кошмарите си се
губим. Трудно даже
казваме:" Имам
истински приятел!"
Опитваме се да си
спомним кога бе
времето на искрен
смях и мечти големи.
Оставихме истинското
си Аз да загине
в срам и нищета.
Губим се,
отдалечаваме се,
погубваме най -
хубавото в душите
си за грам покрита
суета.
и си мислим, че сме
господари на Великия
живот.
Обсъждаме и клеветим
чуждите грешки,
забравяйки да видим
собствените си.
Задушени сме от
страх и суета,
лицемерие и лъжа.
В безсъние живеем,
в кошмарите си се
губим. Трудно даже
казваме:" Имам
истински приятел!"
Опитваме се да си
спомним кога бе
времето на искрен
смях и мечти големи.
Оставихме истинското
си Аз да загине
в срам и нищета.
Губим се,
отдалечаваме се,
погубваме най -
хубавото в душите
си за грам покрита
суета.
© София Русева All rights reserved.
Нищо не ми пречи да го превърна в есе. Но мисля, че и с малко думи съм успяла да ви докосна и да ме разберете. Понякога хората не искат дълги словоизлияния - а нещо кратко но изпълващо!
