Sep 3, 2009, 3:48 PM

Където раната остава

  Poetry
723 0 0

Където раната остава,

нямам място за нова измама,
там силно обичта боли,
но прости, разбери.

Но любовта там не изгасва
между наранените души,
искрици леко винаги ще прехвъркват,
но сили за връзка отново не ще намерят.

Раната дълбока е,
ранима е,
сега е много чувствителна
и не иска отново да кърви
за изминалите години, страдание
и победата, която сама си изгради.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулияна Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...