Къде си Обич?
Отмива бавно залеза реката..
Денят заспива, идва вечерта.
И нежно носещ аромата на цветята
играе вятъра със моята коса.
Отпивам тихо пролетните аромати
от разцъфтяващата красота.
Прокрадва се навътре във гората
на славей сладкогласен песента.
И постепенно, идващи една след друга
звездите светват в небосвода сив.
Криле разперва нощна пеперуда
и нощна птица пее вопъл див.
Къде си Обич моя?
Тъй прекрасна
без теб не може да е вечерта.
Без тебе на душата ми покоят
угасва!
Остава само грозна самота.
© Ангел Милев All rights reserved.
