Кълна се
Кълна се, теб те има вътре
в дланите ми и в кафето,
в звуците, преливащи от струни,
в бягащите знаци.
Прошепнат стон от филм си,
а пък аз - канелен дъх, нехайно позабравен,
спя със чувствата – прогонени просяци.
Но кълна се, теб те има вътре
и в очите на изгубено животно,
по стъклата нарисуван си, погледна ли навън.
Течеш по вените
и в бурите фучиш,
и силует в мъглите си, в студените.
Кълна се, има те във всичките сезони,
ето те и с непознатата кола.
Пропуснах ли в листата, дето есента отрони?
И в пясък на пресъхнала река.
Знаеш ли ме аз къде съм?
Обичаща по въздух, днес видя ли ме?
Не си.
Няма нищо, аз кълна се,
вътре в мен те има - тук, отляво свит си.
© Безстрашна All rights reserved.
Благодаря ти... прегръдка...
