Кълна се, теб те има вътре
в дланите ми и в кафето,
в звуците, преливащи от струни,
в бягащите знаци.
Прошепнат стон от филм си,
а пък аз - канелен дъх, нехайно позабравен,
спя със чувствата – прогонени просяци.
Но кълна се, теб те има вътре
и в очите на изгубено животно,
по стъклата нарисуван си, погледна ли навън.
Течеш по вените
и в бурите фучиш, ...