Feb 18, 2009, 10:29 AM

Към Апостола

  Poetry
813 0 8

"Днес, 22.ІІ.1872г.,аз дякон Левски,
в дома на Христо Латинеца,
загубих една народна пара."

    Из тефтера на Апостол Левски



Апостоле,
защо тревожно всяка нощ ме будиш?
Защо се опитваш в мене да вселиш,
духът ти свят и чист?
Прости! Не мога да приема
такава божия искра,
когато знам: аз също съм виновна,
че се делим на разни партии;
че търсим лесните пътеки
и зверски народната пара пилеем...


Месеци наред, Апостоле,
на колене се моля,
да възкръснеш,
докато не късно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...