Към една любов
Питаш ме защо ли те обичам,
нали безбройни рани ми донесе?
Нали душата ми от теб е пуста,
защо тогава пак при теб се връщам?
И питаш ме мъже ли няма вече,
че най-лошият, коварният избрах?
Но не разбираш ти, че си единствен,
и твойта нежност дава ми живот....
Питаш ме не ме ли подлудява
мисълта, че с нея те деля?
Боли, не крия, но съм си избрала
да те обичам, и не съжалявам.
Не ми задавай купища въпроси,
не виждаш ли, че жива ме държиш!
Целувай ме, дарявай ми надежда,
а после пак при нея се върни...
17. VІІ. 2007
© Александра Георгиева All rights reserved.
