Знам кой си и откъде идваш,
за какво се мислиш, всичко знам.
Накъде си тръгнал само не знам?
Към Олимп ли, кажи?!
Не се мисли за безсмъртен,
това са куп лъжи.
Ти си само един простосмъртен.
Никъде не отиваш, отнякъде идваш
и цял живот на едно място
ще тъпчеш
с мисълта, че това е върхът.
© Софийската Софиянка All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
