Към пилатовците днес
Съдете ме за всичко, господа!
Съдете ме и нищо не пестете.
Понасям всяка хвърлена вина,
главата си залагам и ръцете.
Защо така ли? Да! Ще ви река,
че с тия две, живота си направих.
Ръцете ми, са втората вина
с която днес, пред вас съм злепоставен.
Главата ми е главната вина!
Не се научих с нея да не мисля.
Виновен съм за своята мечта
с която се тешах и се пречиствах.
Не бях съгласен с вашите неща
които ми налагахте, че трябва...
Съдете ме, че исках свобода,
която не линее и отслабва.
Съдете ме, че бях непримирим
за остарели принципи и цели.
Съдете ме, че съм достоен син
на моите предци неоцелели...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
