Към полунощ
И все недоизмислил, и все недонаправил,
отново ще прекрача полунощ.
Заспала е луната, звездите са заспали,
а аз съм по средата на въпрос.
В тапетите попива наивната ми вяра,
а меките ú белези мълчат.
И ангелът ми спи, но мисълта ми не догаря
тъй, както догоряла би свещта.
Кое е по-достойно: до края да упорствам,
или да сложа край сега и тук?
Не искам да умира красивият ми спомен,
щом може да роди дъга и звук.
Не искам да забравя това, което беше,
щом още има шанс да продължи.
Смълчаните контури по жълтите тапети
потъват тихо. Ангелът ми спи.
Красива моя мъдра, сънуваш ли коя си?
По-мъдра и от вечер, и от ден.
А аз сега се спъвам в нощта и ще прекрача
отвъд непомъдрял, непроменен.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
