14.11.2013 г., 17:05 ч.

Към полунощ 

  Поезия
690 0 7

 

И все недоизмислил, и все недонаправил,

отново ще прекрача полунощ.

Заспала е луната, звездите са заспали,

а аз съм по средата на въпрос.

 

В тапетите попива наивната ми вяра,

а меките ú белези мълчат.

И ангелът ми спи, но мисълта ми не догаря

тъй, както догоряла би свещта.

 

Кое е по-достойно: до края да упорствам,

или да сложа край сега и тук?

Не искам да умира красивият ми спомен,

щом може да роди дъга и звук.

 

Не искам да забравя това, което беше,

щом още има шанс да продължи.

Смълчаните контури по жълтите тапети

потъват тихо. Ангелът ми спи.

 

Красива моя мъдра, сънуваш ли коя си?

По-мъдра и от вечер, и от ден.

А аз сега се спъвам в нощта и ще прекрача

отвъд непомъдрял, непроменен.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Минах тук... и нямам какво да кажа. Майстор си, истински!
  • "И красива и мъдра". Съвсем заслужава
    да остави и ангел без сън.
  • Абе как съм пропуснала това? Редакторите толкова рядко си свършват работата, че докато одобрят нещо, то отива в архив! А и не зная какво да ти кажа за този стих-кръстопът. Не оставяй красивия спомен да умира! Аз само с тях живея.
  • Не искам да забравя това, което беше,
    щом още има шанс да продължи.'
    Поздравче,стиха е прекрасен!
  • !! Безсъници в ... София. ако нищо не помага - сръчкай ангела да се събужда и започвайте да сменяте тапетите с латекс. взимай овреме решение, защото идва новият ден и е добре да го започнеш уверено и от сутринта
  • По средата на въпрос...
    Замислих се и аз над твоите бели безсъници...
    Поздрав!
  • Поздрав Валентин!
    "А аз сега се спъвам в нощта и ще прекрача
    отвъд непомъдрял, непроменен."
    През житейския си Път се стараем да го променим!
Предложения
: ??:??