Jan 22, 2010, 11:30 PM

Към реалността

  Poetry
1.4K 0 13

Чистотата е играчка за мръсници,
законите на хаоса го изискват,
а истината - плюс за зли езици.
Стените на абсурда ме притискат.

Доверието признак е на слабост,
а искреност е правене напук.
Повърхностното белег е за цялост.

Защо съм тук, защо съм още тук...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тук си, за да пишеш хубавите си стихове
  • Доверието признак е на слабост,
    а искреност е правене напук.

    вятър ме довя напук на времето да прочета. )))
  • Защото "тук" е истината, изкривена до абсурдност.
    Да, всеки има още безкрайно много да учи.
    Доверието признак е на слабост, зя която се изисква много сила.
  • Е,мисля си,че законите на хаоса изискват да има и някой..."реален" Поздрави!
  • Чудесно попадение, много преживяно и лаконично. Майстор си. Обичам категоричността на "овена" в теб. Мисля, че това което видях в стиховете ти някой ден, след много лета, отново ще ти покаже, че си живяла съвършено в този несъвършен свят... Успех!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...