Към светлината
- Къде отиваш? - ме попита тя.
- Към светлината, отговорих.
- Ти крачиш, аз пък ще летя.
- Дано да можеш измърморих.
- Защо, нима е толкоз трудно?
- Трудно е, отвърнах, и боли.
- Не се страхувам, рече тя спокойно,
огънят страхува ли се да гори?
А плачеща върба да плаче?
Или славей в утрото да пее?
- Ех и ти, отвърнах и - глупаче,
от тези никое не смее,
да прави нещо по различно,
от туй е що му начертано.
Ще изглеждат тъй комично,
ще е нелепо, неразбрано.
Човек, обаче, все не знае,
в живота си какво да върши.
Чуди се или нехае,
докато изневиделица привърши.
- Затуй ще литна аз като хвърчило,
но отвързано, без върви.
Старило търсих и патило,
но те отдавна там са първи.
- Там са, да и се въртят,
назад не могат да се върнат.
Строшеното да залепят.
Любими хора пак да зърнат.
- Да крача, не желая, ще летя!
Не съм аз червей, аз съм пеперуда.
- Лети, щом искаш, аз ще спя,
да те сънувам, пеперудо луда.
Усмихна се и отлетя.
Кръжа над мен, разперила крилете
и бавно, бавно избледня,
а после си я взеха ветровете.
© Лебовски All rights reserved.
