Към теб се завръщам
Побелели от сол и години
са дърветата по крайбрежната.
Стъпките, по които ще мина,
са онези, оставени в детството.
В огън пламват сънливите облаци
и потапят чела в хоризонта.
И със прилива приливно спомням си
за площади, за случки и хора.
Все така се завръщам,
към теб се завръщам,
мой бряг.
Аз съм друг, ти си същият,
все така същият,
мой град.
Носталгично в очите ми свети
необходена лунна пътека,
тук морето и пулсът му летен
на скиталеца носят утеха.
Оживят забравени спомени
във нестройната песен на гларус.
И събирам света си огромен
във дланта си, заровена в пясъка.
© Ели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво,Ели!!!
„И събирам света си огромен
във дланта си,заровена в пясъка“...Чувството е приливно! -
Много красиво! Поздрав!
-
Хубаво е. Няма друг град, носещ такова очарование и магия.
-
В огън пламват сънливите облаци
и потапят чела в хоризонта.
Хубав стих! Красива образност! -
Хубаво е!Поздравявам те!
-
Поздрави,Ели.
Хубаво стихо. -
Красиво и носталгично... хубаво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Покрай теб още повече заобичах този град.