May 27, 2007, 10:34 AM

КЪМ ЗАЛЕЗА ВЪРВЯ.ПО НИШКИ ОТ КОПРИНА

  Poetry
1.5K 0 7
 

***


Към залеза вървя.  По нишки от коприна

се спуща виолетовият зрак.

По бронзовите мачти -  пламнали рубини. 

Над залива - светулки - цял рояк...


Започва ли брегът, или завършва тука

в прибоя, от упорство побелял?


Кърви и пие пясъкът пенливата поука

от пътя, който сам е извървял...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...