May 27, 2007, 10:34 AM

КЪМ ЗАЛЕЗА ВЪРВЯ.ПО НИШКИ ОТ КОПРИНА

  Poetry
1.5K 0 7
 

***


Към залеза вървя.  По нишки от коприна

се спуща виолетовият зрак.

По бронзовите мачти -  пламнали рубини. 

Над залива - светулки - цял рояк...


Започва ли брегът, или завършва тука

в прибоя, от упорство побелял?


Кърви и пие пясъкът пенливата поука

от пътя, който сам е извървял...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...