Две къпини в дланта ми -
очите на лятото,
сочна сладост в две сини петна,
а стеблото остана,
сред трънчета,
в храста си,
да похлипва в росата
със празни листа.
Ти
не дойде до бодливия храст,
и къпините
татуираха в синьо дланта ми
от чакане,
а моето лято
едва ли разбираше,
как тръпчив и нагарчащ
е вече вкусът му.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
