Кърви за тебе още споменът
А трябваше да бъде слънчев ден
и трябваше да бъде чудно лято...
Но не! Нахълта юни зъл, и в мен
остави тъй болезнен отпечатък.
Небето свойта ризица съдра,
сърцето му строши се на парчета.
Посипаха се ледени зърна
над хора, къщи, улици, дървета.
Ти тръгвал си във онзи миг натам,
където казват по-добро е всичко.
Аз просто закъснях ужасно. Знам...
Небето те оплака сам-самичко.
И ден след ден изгубвах глас и звук,
с мълчания препълних се до горе.
Сълзите ми пресъхнаха, но тук —
в гръдта — кърви за тебе още споменът.
© Жанет Велкова All rights reserved.
