А трябваше да бъде слънчев ден
и трябваше да бъде чудно лято...
Но не! Нахълта юни зъл, и в мен
остави тъй болезнен отпечатък.
Небето свойта ризица съдра,
сърцето му строши се на парчета.
Посипаха се ледени зърна
над хора, къщи, улици, дървета.
Ти тръгвал си във онзи миг натам,
където казват по-добро е всичко.
Аз просто закъснях ужасно. Знам...
Небето те оплака сам-самичко. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up