Ти си минало, кървящо в моите очи,
болката, гниеща в забравен пясък,
откакто вятърът изми моите сълзи,
истината те дави в стъпкан крясък!
Морето тлеещите останки скри,
заглуши вика, но той още кърви.
Вълните спомена за теб отмиха,
раната ми със забрава покриха.
Толкова дълго изхрачвах мечтите,
крилете се срутиха умъртвени,
пропаднаха окървавени дните,
пронизани, до смърт обезличени. ...