Кървиш в моите очи
Ти си минало, кървящо в моите очи,
болката, гниеща в забравен пясък,
откакто вятърът изми моите сълзи,
истината те дави в стъпкан крясък!
Морето тлеещите останки скри,
заглуши вика, но той още кърви.
Вълните спомена за теб отмиха,
раната ми със забрава покриха.
Толкова дълго изхрачвах мечтите,
крилете се срутиха умъртвени,
пропаднаха окървавени дните,
пронизани, до смърт обезличени.
Ти издраска нежното ми лице,
посветих ти своето ридание,
сълзите, облекли моето сърце,
скрих в измъчено си дихание.
Изгорих те на хиляди клади,
но споменът за теб кърви в пепелта.
Силата ми следва вълните млади,
изплувах отново жива от прахта!
Забравих те...
По дяволите, няма да те върна!
болката, гниеща в забравен пясък,
откакто вятърът изми моите сълзи,
истината те дави в стъпкан крясък!
Морето тлеещите останки скри,
заглуши вика, но той още кърви.
Вълните спомена за теб отмиха,
раната ми със забрава покриха.
Толкова дълго изхрачвах мечтите,
крилете се срутиха умъртвени,
пропаднаха окървавени дните,
пронизани, до смърт обезличени.
Ти издраска нежното ми лице,
посветих ти своето ридание,
сълзите, облекли моето сърце,
скрих в измъчено си дихание.
Изгорих те на хиляди клади,
но споменът за теб кърви в пепелта.
Силата ми следва вълните млади,
изплувах отново жива от прахта!
Забравих те...
По дяволите, няма да те върна!
© Димитрина Иванова All rights reserved.
личи си колко си изсрадала но помни:не съжалявай, за нещо което е приключило, радвай се че изобщо се е случило 