Oct 30, 2012, 1:31 PM

Късчета небе

  Poetry » Other
669 0 6

обезличен
понасям кръста си
под ласките на бича
свещена безвъзвратност

поемам на война
срещу шаблоните
въоръжен до зъби
с банални стихове

безхлебни зрелища
за миг дори
безсилен взор
не ще извърна

а вселената
все тъй изтича
през пръстите ми
и често-често

от ревера си
припряно отупвам
късчета небе
(к)раят е близо

аз съм човек
преди употреба
прочетете
упътването

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...