Тази зима малкоснежна
доста ме разочарова.
Мина някак си служебно,
знаете какво говоря.
Но накрая - изненада -
падна мартенският сняг,
и играя в снегопада
от зори, та чак до мрак.
И от тука извод важен -
Не губи надежда свята!
Шанс да има и миражен,
вярвай, вярвай, със душата.
Смятам, че си ме разбрал,
а аз отивам да играя.
Снежко правя, айде, чал,
и усмивка ти желая.
25.03.2020.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
