Къщата със спуснатите щори,
каква ли тайна крие от света,
тук детски смях едва ли е затворен,
със токчета не тропа радостта.
Фасада украсена със подкови
и ангели с отчупени крила,
мечтите дълго някога са спорили
за паднала мазилка в резеда.
По къщата със спуснатите щори
бръшлянът е кръстосал пипала,
след всеки залез тайно тя се моли:
Дано да е щастлива Любовта!
© Ивон All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
