Къщичка за птици
Къщичка за птици
Отлитат сиви дните, застудява...
над нервите и клатещите жици –
в небето на ноември се смаляват,
като тъга по прелетните птици.
Когато сме далечни, е студено –
до връхчетата в пръстите боли,
самотните ни чувства, вкочанени,
подскачат върху гаснещи трохи.
Изпълвайки ни, пърхат със крилата,
изплашени, от спомена кълват –
следите към забравеното лято
и тропикът – останал вътре в нас.
С разкъсващи следи от самолети,
сбогуване, бледнеещи искрици...
Пречиствайки тъгата си небето,
изплаква неотлитащите птици.
Презиращи измамната далечност,
завръщат се по края на деня –
банално, ежедневно, общо взето
и аз към теб завръщам се така.
Снишил се като котка, дебне прагът,
а вятърът със струна от снежец,
за кой ли път ме впримчва, да не бягам,
надсвирвайки се с входния звънец.
Отлитат сиви дните, застудява
над нервите и клатещите жици –
в небето на ноември се смаляват...
Душата ми е – къщичка за птици.
© Борис Борисов All rights reserved.
