May 8, 2006, 1:11 PM

КЪСМЕТ

  Poetry
1.3K 1 8

/Вдъхновена от един виц/

Веднъж седял си Господ сам,
когато срещнал го Адам.
С умислен поглед той се взлил
и тъп въпрос на Бог забил.
- Кажи ми, Боже, как така
от Ева стори - за беля,
ти най-прекрасната жена?
А Бог с усмивка го дарил
и отговора му хвърлил.
- А как, Адаме, инак ти,
ще луднеш в нея до уши?
- Кажи ми, Боже, що тогаз -
Адам попитал с тъжен глас, -
не й остави ум в главата,
че най-глупава е на земята?
Превил се Бог от смях завчас
и рекъл с гърлен, силен глас:
- Че, ако глупава не бе така,
как щеше да те люби тя?

И хукнал през глава Адам
да търси в Рая оня храм,
където, без много да се бави
с нектар късмета да удави!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се Яна
    Това бе целта на този стих все пак, да накара някой да се смее
    Благодаря ти мила и бъди много усмихната и щастлива
  • засмях се от сърце, Браво!
  • Благодаря Ви от сърце!
    Радвам се, че се посмяхте!
  • Ей, Поли...ама то май си е така..!
    Поздра!
  • Знам го този виц! Умело си го претворила в рими! Разсмя ме! Поздравче!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...