Късмет
От болката издигнах си преграда.
За сила, нарекох я ,,Късмет''.
За всеки, който болка ми предлага,
с усмивка освещавах пътя му напред.
Сълзите във очите ми пресъхнаха.
Превърнах тялото си в камък.
Думите прошепнати заглъхнаха,
а душата ми бе пътник в пламък.
Сега по пътя ви съм аз отмора.
Една забравена в годините чешма.
И днес съм в болката - опора.
Ще те изслушам и жаждата ще утоля...
© Елeна All rights reserved.
