Твоето лице прилича на атласа географски –
косо режат паралели, а на кръст – меридиани.
Всяка бръчица е спомен за тъга. Или за ласка.
Нито мисъл за раздяла. Нито намек за покана.
Слаб ми е и този диоптър. Паметта ми – късогледа,
йероглифи по лицето трудно мога да разчитам.
Искаш ли ме още? Тихо срещу тебе ще приседна
и ще гледам как извират две сълзици от очите.
© Владимир Виденов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
