Късна обич
Късно любовното лозе обрахме,
не разпиляхме реколтата късна.
В гроздове обич останала сбрахме.
Късно намерена обич възкръсна.
Късно поискахме вино да пием,
искахме късни, горчиви стафиди.
В чепки забравени обич да скрием,
перли от обич в черупки от миди.
Късната обич е късна жарава.
Съновидение... Нощна измама...
В спомен със вкус на стафиди остава
късно изпитото вино от двама.
Късната обич е слънце в пустиня -
изпепеляваща страст без пощада.
Късно раздадената милостиня,
късно присъдената ни награда.
Късно целунати, устните парят.
Късно отворени, бързат да давят.
Недоцелувани, сякаш изгарят,
късни следи по лицата оставят.
Късното вино е късна измамница,
късно поисканото опрощение.
Късно намерена с лутане странница,
късната обич е късно спасение.
© Дарина Дечева All rights reserved.
