Feb 6, 2008, 5:08 PM

Късно е... 

  Poetry » Love
727 0 6

Късно е...

 

Открехната врата. Тъмнина.
Една лампичка светва... твоята.
Две стъпки в нощта. Мъгла.
И моята с твоята блесва, докога?

 

Безброй невидими стени. Тъга.
Мъничка липса някак се усеща...
Твоята душа ме плени. Вчера.
Преди и продължава до днеска...

 

Слънчева усмивка на познато лице,
а капките... все още така дъждовни...
И удар след удар по-силен, ах, това сърце!
Живи са, не са умрели спомените, така греховни...

 

Почакай, не затваряй, там е моята врата...
и аз виждам те, остави ме да погледам още...
Почакай, тъй хубаво е времето сега...
а аз го чаках дълго нощем...

 

Времето на нашето минало...
дали има време и за настояще...
слънчо ти се усмихва пробудено...
а след залеза ще дойде и още...

 

Да, вечер, вечер ми липсваш повече,
и онези, нашите разговори, без думи...
и аз да те искам, повече и повече...
и онези, споделените, нашите спомени...

 

Да, помня те, толкова ясно, сякаш си
истина в истински сън,
а ти помниш ли, спомняш ли си
за слънцето и дъжда навън...

 

Навън - отвътре, тихо е...
и само шепотът ми стене,
за да ми напомни, че късно е...
да се влюбиш пак във мене.

 

(Ти вече ме обичаш, но не е само на сън...)

© Надя Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря много...
  • Да, вечер, вечер ми липсваш повече,
    и онези, нашите разговори, без думи...
    и аз да те искам, повече и повече...
    и онези, споделените, нашите спомени...

    колко добре описано! Поздрави, много ми хареса
  • Радвам се Мони! Благодаря!
  • Добре си го разбрала...Маги Благодаря ти!

    Благодаря за поздравленията и на теб, Росене!
  • Поздравления!!!
  • "Да, помня те, толкова ясно, сякаш си
    истина в истински сън
    ...
    (Ти вече ме обичаш, но не е само на сън...)"
    Хареса ми! Само дето не разбрах за какво е късно... Може би за отричане? Дано! Поздрав от мен!
    Бъди щастлива, Наде! Не насън (макар и истински)!
Random works
: ??:??