Късно е сега,
късно е за любовта,
късно е за думите изречени.
късно е, а аз не искам да тръгна.
Искам да остана тук и сега,
тук и във вечността.
Тука на пътя на край света,
на пътя с разпилените мечти,
на пътя на спомена за теб,
на пътя на моята мечта.
И ето, пролетта дойде,
времето тече
и аз вървя и вървя
към онзи път,
към онзи миг,
когато бяхме аз и ти.
© Галина All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
