Късно е сега,
късно е за любовта,
късно е за думите изречени.
късно е, а аз не искам да тръгна.
Искам да остана тук и сега,
тук и във вечността.
Тука на пътя на край света,
на пътя с разпилените мечти,
на пътя на спомена за теб,
на пътя на моята мечта.
И ето, пролетта дойде,
времето тече
и аз вървя и вървя
към онзи път,
към онзи миг,
когато бяхме аз и ти.
© Галина All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
