Как искам... Ето пак, натрапчивото Его,
а как дойде? Ни дрипа, залък, ни постеля.
Каквото беше ти отсъденото, взе го,
раздаденото – нека Бог да определя.
Остават само бледи спомени, сиротни,
да пият люта глътка морните копачи.
Камбаната, веднъж, на мъртво да удари,
да мрънка попът, оплавачка, да заплаче.
За мъртъв, казват, или хвалиш, или нищо,
каквото сторил, сторил – няма криви, прави.
Когато времето жалейките разнищи,
е късопаметно – поплаче и забрави...