Запрати ме в кътче реалност.
Далеч от тъжните мечти.
Покажи ми късче живот,
незапомнен в есенните мисли.
Подари ми парченце красота.
На спомените пропилени.
Изгуби ме във вечността, скриваща
прозореца на душата.
Открадни ми всичките нежни дихания.
Покрити са с небесни желания.
Запечатай всяка капка,
паднала от несбъднатите обещания.
© Александра Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
