Об(л)ичам се в несигурния миг
и здраво стягам със въздишки
обувките на палавия вик –
емоциите носят своите каишки.
Готова съм за срещата си с Теб.
Такава съм, каквато ме очакваш.
С това очакване си все зает
и нищо друго не ти трябва.
Минава вятър време и разбърква
вълнението в песента на кръговрата.
Приижда и отдръпва се брегът –
солта отдавна ходи по водата…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Да види докъде е стигнал и защо е там, оставайки насаме с, както казва Маргарита Петкова, онази болка в ляво, дето с нищо не се лекува... Е, "Л" като...? пп. Любов 
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
