Об(л)ичам се в несигурния миг
и здраво стягам със въздишки
обувките на палавия вик –
емоциите носят своите каишки.
Готова съм за срещата си с Теб.
Такава съм, каквато ме очакваш.
С това очакване си все зает
и нищо друго не ти трябва.
Минава вятър време и разбърква
вълнението в песента на кръговрата.
Приижда и отдръпва се брегът –
солта отдавна ходи по водата…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Да види докъде е стигнал и защо е там, оставайки насаме с, както казва Маргарита Петкова, онази болка в ляво, дето с нищо не се лекува... Е, "Л" като...? пп. Любов 
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
