Лакът-душица, домашен човек,
с чифт очила, руски книги -
щедро наследство от предния век...
Колкото - толкова. Стига.
Гръб не превивам, досущ вечно млад,
като канадска секвоя,
щото аз рана не слагам на склад
или усмивка на пояс.
Нито милея над принцип, ако
е отживелица тъпа:
буза не давам, око за око,
нито пък кожа за тъпан. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up