Лакът-душица
Лакът-душица, домашен човек,
с чифт очила, руски книги -
щедро наследство от предния век...
Колкото - толкова. Стига.
Гръб не превивам, досущ вечно млад, като канадска секвоя, щото аз рана не слагам на склад или усмивка на пояс.
Нито милея над принцип, ако е отживелица тъпа: буза не давам, око за око, нито пък кожа за тъпан.
И по закон любовта ми е все тъй разточително-кратка. Тъкмо се свие край мен като псе и подир час я отпратя.
Къкри вина, по-тръпчива от кал, в моите вени нечуто. Давам ви лапичка. Или ръка. Късно е, късно е утре.
Гръб не превивам, досущ вечно млад, като канадска секвоя, щото аз рана не слагам на склад или усмивка на пояс.
Нито милея над принцип, ако е отживелица тъпа: буза не давам, око за око, нито пък кожа за тъпан.
И по закон любовта ми е все тъй разточително-кратка. Тъкмо се свие край мен като псе и подир час я отпратя.
Къкри вина, по-тръпчива от кал, в моите вени нечуто. Давам ви лапичка. Или ръка. Късно е, късно е утре.
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
