Jul 17, 2009, 3:18 PM

Ласка за една душа

  Poetry » Love
668 0 0

Аз не зная какво точно искаш
и не зная за какво си мечтал.
Как си живял и дали си горял,
дали любов си получил
или премного си дал.
Аз не зная дали си посрещал
зората, уморен и омаян.
По лунна пътека
с любима жена дали си вървял.
Аз не зная колко пъти
си срещал любовта или пък
си я отминал и продължил
сивотата на деня.
Аз не зная дали си влюбен в живота,
страстта дали съпътства твоята душа.
Какъвто и да си, разбери себе си.
Послушай ритъма на сърцето.
То е като морето.
Бушува ли, ще дойдат отново слънчеви дни.
Ако дъжд завали, ще потънеш в топлата и
гостоприемна морска вода.
Пияната ня вълните ще гали
влюбената ти душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Ченкина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...