Кратката версия – бяха самотни.
Дългата – бедстваха без светлина.
Нощни таксита, наглед безпилотни,
мигом отнасяха скрита вина.
Бързите скорости хранят ти егото,
бавните – клади подпалват в кръвта.
Да се обричаш на вярност е тегаво,
да се търпи е порок с възрастта.
Яхвай вълна́та за гонка с насладата,
помпай живот, докосни самоцел.
Неуморимо поддържай фасадата,
всичко докрай че в играта си взел.
© Светличка All rights reserved. ✍️ No AI Used
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
