Лазаруване
Излязoх боса в пролетната утрин
и жадно стъпих в мократа трева,
а в мен бе слънце – днес се лазарува –
венци плетат девойките с цветя.
Щастливи са и за любов наричат.
Едната води обредно хоро –
аз в спомена си клетва също сричам
и песен пея да е на добро.
Гласът ми волно стига висините
дочувам поздрав свят: «Елеазар!»,
А от небето трепетно долита
и отговора: „Бог помага нам!”
По тлаките запъплиха стадата,
засвири някой с гайда и кавал –
днес лазарките са като цветята...
Светът ни колко обич е побрал!
© Йорданка Господинова All rights reserved.
